В нашата малка цветуща държаваплиткоумието все повече се задълбочава. Негова е

„ В нашата дребна цветуща страна
плиткоумието от ден на ден се задълбочава. ”

 

Негова е и мисълта: " Свободен е този човек, който може да каже пред себе си: от нищо не ме е боязън, нищо не мога да изгубя, нищо не мога да печеля, само че знам, че това съм аз ".
 

Колко от нас могат да кажат същото?

 

Невероятен стихотворец и драматург. Неудобен създател за комунистическия режим, мъчно разгласил своите произведения, само че пиесите му, които са стигнали до сцена, печелят голям триумф. И до през днешния ден мнозина си спомнят неповторимите „ Светът е дребен “, „ Човекоядката “, „ Биволът “, „ Кълбовидна гръмотевица “ и още десетина. Съвременна класика.

 

Автор на блестяща лирика. Поемата му „ Зелена игра “ е първата българска крачка в постмодернизма.

Творец с фино възприятие за комизъм, иронията му е непоносима за режими, при които културата е инструмент за послушание и задаване на тематики.

Магичното в творчеството на Радоев е съчетанието на лирик, бунтовник, съзерцател, подстрекател, идеалист и реалист. Автентичен интелектуалец. Създал запаметяващи се произведения, родеещи се с творчеството на Гео Милев и Атанас Далчев. Рядко събитие в родната просвета.

Радоев не е за всяка уста лъжица. Не част от всеобщите стихорецитирания по празници. Не е орденоносец и трудов воин на полето на литературата.

Но пък е необикновен стилист, редуващ значимото в живота с подигравка.

 

Иван Радоев би трябвало да се чете.

 

Мисли на поета:

 

„ Бъди оптимист!

Винаги, когато гледаш давещия се,

вярвай, че той се къпе! ”

 

***

“Свободата е за начинающи.
Робството – за напреднали. ”

 

***

“Най-ценното у българина?
Търпението!
Най-отвратителното?
Търпението! ”

 

* * *

“Власт. Народ. Деца.
Всичко от едни яйца. ”

 

***

Иван Радев е роден в с. Пордим, Плевенско. Баща му е преподавател, извънредно ерудиран човек.

Дядо му е разговарял няколко пъти с съветския император Александър II, който е разположил своя щаб в селото в интервала от октомври до 11 декември 1877 година, когато се водят най-тежките боеве за Плевен.

 

***

РЕЛИГИИ

 

(На Константин Павлов)

 

Обрасъл в думи - изтощено се движа.
И ей по този начин ще не помни очите си някъде.
И ще щракне надзирател. И ще се втрещи светът
като препарирана катеричка - отсреща ми.

 

И ще политна в неподготвена поза.
И ще се счупят моите стъпки. И ръцете ми
ще свлекат от небето държавния декрет.

 

Ей, ти, пияния, за какво ни примамваш
с тази раздрана облачност?
И отново ще повикат Исус, и ще пристигна Нерон.

 

***

ВОЙНАТА ЗАПОЧНА

 

Тихо, котешко - стъпки в аквариум.
Войната стартира, обичана!

Под прозореца мина статуетка от фарфор.
Довиждане, сине, войната стартира!

 

Хлъзгава дума светна под камъка.
Сбогом, другари!
Войната стартира!

 

Зад океана се появи различен народ.
Войната стартира, нации!

Смъртта спи под езика ни.
 

***

БОЛНИЯТ

 

Аз съм болен. От години лежа
под прозореца компактно затворен.
На балкона пред мене –
два реда въжа.

 

Крива стряха.
Коминът – съборен.

Идва есен. Дъждът заваля.
Бях ли женен?
Къде е жена ми?

 

Къде е златарина, който изля
за нашите пръсти две кръгли измами?

Аз си припомням далечни, неразбираеми неща!

 

Колко смешни слова съм изричал –

За да открия финален в света,
че в никакъв случай никой не ме е обичал.

 

Ти недей ме осъжда!
Не би трябвало, обичана!

 

Аз съм болен от мисли, мастило и пушек.
Не засипвай душата си с моята зима!
Аз съм вечно незабравим!

 

***

Иван Радоев. Поет и драматург.

Богати сме с наследството, което ни е оставил.

 

“Зайчето написа легенда
против вълка.
Вълкът я прочете и рече:
“О, горкото! ”

 

Така че: Внимавайте в картинката.

 

Фрог нюз